Прочетен: 3068 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 29.11.2006 10:53
Nikka Costa ( родена Domenica Costa, June 4, 1972)
"Sometimes I wonders where I"ve been
Who I am, do I fit in
Make belivin" is hard alone
Out here on my own
We"re always provin" ........... -->"
в You Tube --> Nikka Costa - On my own
С нея бяхме заедно на 9 години, и ... аз така вярвах
в приказките.
подреждахме си заедно гардеробите
(по онова време много обичах.. )
Обградени с купища играчки, аз от моите 10(+) красиви руски кукли (говорящи, ходещи и т.н.), тя с плюшените си мечета, зайчета, котета ..
(у нас навлязоха на по-късен етап) :))))
Прекарвахме си добре времето със сигурност!
тогава нямаше интернет "наблизо",
та ето какво научих в последствие за нея..
Истината е, че в свят, в който големите поп звезди са тръгнали
от нулата, Ника Коста, дъщеря на Дон (Доминик) Коста,
легендарен продуцент (Paul Anka, Dinah Washington, Tony Bennett),
се е родила с най-дебелата възможна връзка на света -
Франк Синатра - за кръстник .
Нейното първо музикално копие е направено, когато е била петгодишна. Две години по-късно пее "On My Own" с Дон Коста и "Orchestra in Milan"
Снове напред назад между Лос Анжелис и Европа, съчетавайки детството си с музикална кариера, издава и първата си плоча.
През късното си юношество оглавява the German charts, в същото време, вече богата, преди да е достигнала 20-годишната си възраст, тя нарича Австралия свой дом.
Новото хилядолетие предоставя нова сцена за Никка Коста. Сега тя е зряла жена с огнени искри от решителност и страст, тази червенокоса сирена пише песни, които разкриват, примамват, изкушават..
През 2001г. записва Everybody Got Their Something , нейния Virgin Records дебют. (multi-platinum-selling)
Втори албум за поп певицата идва със сложното име Can"tneverdidnothin"
поставено между Ника и Коста, така че да подчертае, че вечерното правене на нещо е второто име. Певицата е наблегнала на студийната работа и новият диск повече отвсякога е събрал любимите й стилове - соул, фънк, рок и блус.
"От откриващото Til I Get To You, в което по азбучен ред си припомня за гаджетата си, до Funkier Than a Mosquito"s Tweeter, в което бийтът просто те завърта на стола - албумът е толкова танцувален и секси, колкото може да е един албум с китари. Все пак продуцент е не кой да е, а Лени Кравиц и магическото му Мидас-докосване се усеща във всяко от парчетата. Нищо, което да не сме чували досега, въпреки че парчетата са от този тип, който не може да ти писне да чуваш, и на първо слушане мелодията се забива в главата ти и няма махане оттам. В свят, пълен с Бритни-певици, добре е, че има кой да продължи класическата линия на добрия стар рок-поп "
/споделено от Тео Чепилов за Капитал Light 11.06.2005/
Аз продължавам да вярвам в приказките, мисля, че и за нея продължава ..
Надявам се още някой да си спомни
за момичето от детската си плоча .
When people tell me I don"t sing like a white chick, all I can think is "Thank God." *Nikka Costa*
Но от това, което прочетох (и слушах).... момиче, което знае как се постигат целите в живота....
И аз си спомних за момичето от Твоята детска плоча, защото аз нямам :(
Усмивки и целуФки :)))))))))
:)))))))
Мерси :))))
Приех я ;-))))) :-* :-) :-* :-)
Никак не ми е интересна, но твоя разказ прочетох с удоволствие :)