Постинг
20.09.2007 10:36 -
Пространството
Автор: pti
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1724 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 20.09.2007 10:37
Прочетен: 1724 Коментари: 4 Гласове:
0
Последна промяна: 20.09.2007 10:37
-
-
-
"Летя" си аз с обществения транспорт към работното пространство и както обикновено се случва, се отплесвам категорично и само отдалечеността му ме "спасява"(хмм?) от сериозно ( : закъснение..
..и както си стоя самичка в така образувания балон от разхвърчани мисли.., гледам един човек, надничащ през прозореца на своето работно място. Иии.. тоолкова лесно прескочих в едно друго пространство, ама лесно ви казвам..
Значи работата е следната.. Стоим си ние пред Fontana di Trevi и сред глъч и леещи се усмивки, щракащи фотоапарати и разхождащи се "древни" римляни,
съзерцаваме водичката, бликаща
сред грациозните статуи. След
задължителните фотоси (и на нас) пред
римската забележителност си казваме... дай да не сме като всички туристи, нека да проникнем "отвъд". Имаме достатъчно (донякъде) време да го направим..
ииии поседяхме, така.. да се наситят очите, да се набликат с водни пространства, задържали за секунди нечия усмивка ; или просто да се огледаме за незабележителности .
Ииии.. гледам един човек, на своето работно място :) .
Човека си работи в сградата, в която е вграден фонтана (възможно е и да е обратното.. не съм търсила подобно инфо) . Дали за него е удоволствие, или не, да вижда всеки ден подобна красота.., да не говорим за йоните, ала-бала.., дали е свикнал и често не забелязва детайлите, или напротив, с повишени изисквания търси навред още и още.
А какво вижда всеки от дома си, а какво иска да вижда.. :)
За сега не можем да се похваляим с невероятни открития край дома си, но надявам се да имаме подобен избор за пространство, което да обитаваме със сетивата си.. и стоейки един до друг да виждаме, "това, което си искаме"
.. обаче всеки ден благодаря на Създателя, че имам привилегията, стоейки срещу теб, да обитавам най-страхотното пространство, в което мечтите стават реалност всеки ден, без да се обезценяват, изпълнявайки се..
-
-
"Летя" си аз с обществения транспорт към работното пространство и както обикновено се случва, се отплесвам категорично и само отдалечеността му ме "спасява"(хмм?) от сериозно ( : закъснение..
..и както си стоя самичка в така образувания балон от разхвърчани мисли.., гледам един човек, надничащ през прозореца на своето работно място. Иии.. тоолкова лесно прескочих в едно друго пространство, ама лесно ви казвам..
Значи работата е следната.. Стоим си ние пред Fontana di Trevi и сред глъч и леещи се усмивки, щракащи фотоапарати и разхождащи се "древни" римляни,
съзерцаваме водичката, бликаща
сред грациозните статуи. След
задължителните фотоси (и на нас) пред
римската забележителност си казваме... дай да не сме като всички туристи, нека да проникнем "отвъд". Имаме достатъчно (донякъде) време да го направим..
ииии поседяхме, така.. да се наситят очите, да се набликат с водни пространства, задържали за секунди нечия усмивка ; или просто да се огледаме за незабележителности .
Ииии.. гледам един човек, на своето работно място :) .
Човека си работи в сградата, в която е вграден фонтана (възможно е и да е обратното.. не съм търсила подобно инфо) . Дали за него е удоволствие, или не, да вижда всеки ден подобна красота.., да не говорим за йоните, ала-бала.., дали е свикнал и често не забелязва детайлите, или напротив, с повишени изисквания търси навред още и още.
А какво вижда всеки от дома си, а какво иска да вижда.. :)
За сега не можем да се похваляим с невероятни открития край дома си, но надявам се да имаме подобен избор за пространство, което да обитаваме със сетивата си.. и стоейки един до друг да виждаме, "това, което си искаме"
.. обаче всеки ден благодаря на Създателя, че имам привилегията, стоейки срещу теб, да обитавам най-страхотното пространство, в което мечтите стават реалност всеки ден, без да се обезценяват, изпълнявайки се..
положително наложително е да се отнасяш, иначе инфо потока ща смаже :)
цитирайАма, птиче, честно ти казвам, че нещо ме свива под лъжичката като чуя за него. А той си стои там /където от хилядолетия си е/ и става все по-хубав...и макар да ме е виждал, никак не му дреме за мен :(
цитирайщом като дърветата/пр.цветята/ цъфтят,
за да привличат пчеличките ;).... то тогава
далии и Рим не ни привлича със същата цел :)))
**абее..., с една дума, има нужда от нас, иначе нямаше да има нужда да бъде сам за себе си красив ;)
цитирайза да привличат пчеличките ;).... то тогава
далии и Рим не ни привлича със същата цел :)))
**абее..., с една дума, има нужда от нас, иначе нямаше да има нужда да бъде сам за себе си красив ;)
Харесва ми да си мисля така :) Така любовта не изглежда несподелена ;)
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.