„ .........Патриарсите на ранната църква признават еднорога като фигура на Христос - традиция, която продължава до средновековието, когато за еднорога се е вярвало, че има специални лечителски сили. .....

......Често се повтаря историята, че еднорогът може да пречиства отровени води, като потопи магическия си рог в тях.....

La Dame а la Licorne

Гобленът La Dame а la Licorne, изложен в музея „ Клуни” в Париж, възхвалява женственото и удоволствията на сетивата. Жената в шестте пана на гоблена е показана на червен фон, покрит с най-различна дребна флора и фауна, включително многобройни зайчета, които - заради репутацията си на плодовитост, са свещени за богинята на любовта. Жената е облечена във флорален брокат, богато украсен със скъпоценни камъни, и с прическа от XV век. Тя държи огледало - символ, който най-често се асоциира с Венера/Афродита, в което е отразен еднорогът. Около нея на всяко пано от гоблена са лъвът (на Юда) и еднорогът - средновековни символи на Христос.

В първото пано на гоблена еднорогът е повдигнал полата на жената, а копитата му удобно почиват в нейния скут! Лъвът и еднорогът държат червено-бяло-сини знамена - цветовете на Тройната богиня. Тези символи са червени с три бели полумесеца върху тъмносиня лента. Тъй като растящият полумесец е символ на „девойка”, тези знамена обявяват, че жената е Сестрата/невеста/, чакаща своя Младоженец в градината.

    Дори знамената от гоблена имат натрапчива връзка с Песен на песните : „ И знамето му над мене беше любов”(Песен на песните 2:4) В песента Невестата е поканена на пиршество на сетивата, а този, който държи знамето на любовта е нейният Младоженец. ......

...... Символизмът на гоблена осигурява възхитителен букет за петте сетива, възхвалявайки всяко от тях.

Първото пано, в което жената държи огледалото, илюстрира „Зрението”.

Във второто, озаглавено „Звук”, тя свири на орган.

В третото, наречено „Вкус”, си взема захаросани ядки от купа.

В „Мирис”, четвъртото пано от поредицата, жената представя венец от карамфили, докато нейната прислужница държи съд с цветове от зимзелен.

Медиевистът и градинарят Джон Уилямсън провежда подробно изследване на флоралния символизъм на гоблените с еднорога, изложени в Галерията на музея на изкуството „ Метрополитан” в Ню Йорк. Според неговите изследвания карамфилът е средновековен символ на годежа, а зимзеленът - на брака. Отделните растения и цветя в гоблените с еднорога са избродирани с такава крайна пунктуалност, че всяко от тях може да бъде разпознато.

  Някои интерпретатори разглеждат тези пана като изобразяващи средновековното ухажване или може би култа към рицарската любов. Ясное, че прогресията на тези пана става все по-интимна.

В петото пано, „Осезание”, жената милва рога на еднорога.

Сега тя сама държи знамето, а заекът в краката й си играе с малко червено цвете, оформено като Х. .....

..... Жената на тези пана е Dompna на трубадурите. Възлюбената. Освен това, тя, разбира се, е прототипът на душата, на която Христос е мистичният Младоженец. Екстазът на мистичният брак е предвещан във физическия свят. Следователно целта на гоблените може да е да отразяват едновременно трансцендентната и земната реалност.

  Шестото пано показва тъмносиня палатка, държана от лъва и еднорога, които продължават да носят знамена на Сестрата/невестата.

Жената е свалила своята огърлица и я подава на своята прислужница. Огърлицата също е спомената в Песен на песните (4:9 : „Ти плени сърцето ми, сестрице невесто! Плени сърцето ми с един поглед на очите си, само с огърлието на шията си” Над палатката, която представлява светилището, се появяват думите:
A mon seul dйsir („Желанието на душата ми”). Палатката е брачната стая на Свещения брак, където Невестата очаква своя Младоженец : „Нека дойде моят възлюбен в градината си и да вкуси сладките й плодове” (Песен на песните 4:16).