Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.12.2006 13:24 - ГОДОЛФИН АРАБИАН
Автор: pti Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2761 Коментари: 11 Гласове:
0

Последна промяна: 06.12.2006 10:41


След разказчета за птичета и момичета мисля, че дойде ред и на кончето, или по-скоро на един КОН, не какъв да е :), а чистокръвен "приятел"

Историята я открих в един "леко" тематичен форум, в който не може всеки да попадне, освен ако не е нарочно търсенето. Аз всъщност търсех информация за така наречената порода Akhal-Teke, но живот и здраве ще Ви запозная с нещо любопитно и за нея ;). За тях друг път..

Сега .., Дами и Господа, Ви представям историяна на:


imageГОДОЛФИН АРАБИАН
Историята на най-известния кон





През 1731 година султанът на Мароко подарил на краля на Франция Людовик ХV осем коня с източна кръв. Сред тях бил един от най добрите жребци на султанския табун – арабския (или берберския) бегач на име Шам – тъмночервен с неголеми бели петна на задните крака.
Изящните, сухоноги коне на Изтока не станали модна новинка и попаднали от кралските конюшни в обоза. Арабите, съпровождащи султанския подарък се върнали в родината си.
Само немият тридесетгодишен араб Агба, отгледал Шам, останал със своя възпитаник. Преживявал от милостиня, бил готов да служи всекиму, само и само да не се разделя с коня. Той вярвал във щастливата звезда на Шам, предсказана от бялото петно на неговия заден десен крак, а бедите, обусловени от въртоците на козината във вид на гигант на гърдите на коня, непременно ще се разминат.
По волята на обстоятелствата горещия неукротим Шам станал собственост на превозвач на дърва и бил принуден да тегли тежки каруци. Стопанинът жестоко биел изнуреното животно, със седмици не разпрягал Шам от каруцата, държал го полугладен.
Агба както можел подслаждал живота на своя любимец , а после към тях се присъединило още едно безсловесно същество – котаракът на превозвача.
За хазяина било забавна тази дружба между човека, коня и котарака. Oсобено много се веселил в неделите, когато разпрягал нещастния жребец. За тази дружба той разказал на един благороден квакер, англичанин, който впоследствие от жалост купил Шам.
Прислугата на квакера нарекла котарака Грималкин. За него в бокса на Шам със тухлен под, мека настилка, с два прозореца гледащи на юг и север направили малка полица, от която котаракът можел постоянно да се любува на своя приятел и да следи за мишките, с които неуморно водел ожесточена борба. Агба също живеел щастливо у квакера.
С една дума човекът, конят и котаракът след известно време след своето преместване в това мирно и излъчващо удоволствие убежище се променили. Гъстата и блестяща козина на Грималкин показвала здрав и спокоен живот,а почтената му пълнота позволявала без труд да се отгатне че войната с мишките била за него само забава, лов, служещ му за прекарване на времето и развлечение.
В английското имение Берри Хол при почтения квакер бъдещия родоначалбник на английската чистокръвна порода коне блаженствал недълго. Преобразявайки се, Шам не търпял на гърба си никой друг освен Агба и Грималкин, няколко пъти хвърлил на земята зетя на квакера, за когото бил купен.
След това в живота на тримата другари започнала нова линия от тежки изпитания, оказали се за седемгодишния Шам още по мъчителни от предишните.
Бил купен на безценица от собственика на лондонската гостилница “Коронованият лъв” мистер Роджерс, който се смятал за ненадминат ездач. За наказание за непослушанието той разделил Шам от Агба и котарака, приковал го към коневръза със желязна верига. Новият стопанин използвал твърди мерки, надявайки се, че чрез физическо отслабване да пречупи дивият нрав на берберина, който след раздялата си с Агба и Грпималкин от минута на минута ставал все по-злобен.
Агба с котаракът се приютили в Лондон в някаква конюшня за грошове, редом с гостилницата “Коронованият лъв”. Държали котарака заради това, че той ловувал мишки и това занятие се превърнало за него в насъщна потребност: иначе би умрял от глад.
Опитите на Агба да се види с Шам приключили с това, че заедно с котарака го заточили в Нюгейтската тъмница. Разбира се обществото на Грималкин разнообразявало заточението на Агба, но въпреки това много скоро тъга, най-ужасната, най-мрачната и отчаяната го овладяла. Напразно пазачът от време на време му носил сладости от икономката на квакера - единствено котаракът не ги пренебрегвал. Агба постоянно гледал безучастно през прозорчето на камерата, галейки машинално с едната ръка Грималкин, а с другата стискайки силно и яростно притискайки към гърдите си амулетите на Шам...
От съдбоносната стъпка – самоубийството, го спасило появата на престарялата херцогиня Малборо и нейния зет лорд Годолфин, които с мисия на милосърдие периодически посещавали затвора. Слухът за верноста на човека към коня, техния трети приятел, за необикновената привързаност на трите същества един към друг ги довел в килията на Агба.image

Лорд Годолфин освободил Агба и котарака, откупил Шам от стопанина му.
С цената на въдворението на Шам, Агба и Грималкин в конния завод на лорд Годолфин привлякла вниманието на лондончани: “Агба водел несломеният Шам на повод, а на гърба на коня гордо възсядал, за голямо удоволствие на всички минувачи, котаракът.
В конният завод “Гог Магог” Шам си починал след своите скитания и заедно с Грималкин отново добил форма – козината на двамата приятели отново придобила своя предишен вид и блясък.
Ето такива приключения преживяли приятелите за две години
През пролетта на 1733 година в конезавода се появила разкошна капризна кобилка Роксана, в чиито вени също така течала благородна кръв.
Те били създадени един за друг – Шам и Роксана и Агба подпомогнал тяхното сближаване.
За своеволието си те били изгонени на стара ферма на 60 мили от конезавода под открито небе на паша. На Агба предоставили порутена хижа, парче хляб и слама за постеля, а на Гималкин му било добре навсякъде където се намирали неговите приятели и в полето в изобилие се намирали мишки.
Изминали още почти три години, преди щастието напълно и окончателно да се обърне към неразлъчната тройка. Синът на Шам и Роксана на бяганията в Ню маркет изпреварил всички свои връстници двулетки и показал небивала пъргавост.Усетил се лорд Годолфин, че едва не погубил такъв ценен жребец като изгнаника Шам. Тримата приятели били върнати с почести в конезавода, при което Грималкин както винаги преди началото на пътя с два скока се оказал на гърба на виновника за добрите промени.
Минавали години. Потомството на Шам създало громка слава на конезавода на лорд Годолфин. Светът бил задължен на Шам за подобрението и обновлението на породата английски коне.
На мраморния фронтон на разкошната конюшня, която заемал Шам се появил позлатен надпис “Арабиан Годолфин” Английският лорд дал своето име на коня!
Преди така презираният Агба сега заемал много почетно положение и даже котаракът Грималкин започнал да усеща върху себе си отблясъкът на лъчезарната слава на Шам.image
 Котаракът бил удостоен с високата чест да позира пред известният художник Стабс на знаменитата картина, запечатала Годолфин Арабиан, запазена дълго в библиотеката на конезавода на лорд Годолфин.
Починалият на 29 годишна възраст Шам погребали под навеса близко до конюшнята, поставяйки отгоре мраморна плоча, на която със злато било изписано името, присвоено му от лорда. Скоро след Шам починал и Агба, а Грималкин напуснал този свят много по-рано от своите приятели.
Расказът за знаменитият жребец влязъл в повестта на неизвестен френски автор “Годолфин Арабиан. Историята на един кон” издание 1883 г. Възможно е в описанието на жизнените перипетии на тази тройка да има и сантиментално преувеливане. Но основата е истинска. Голямата дружба между човека, кона и котарака не е измислена.
Шам или Годолфин Арабиан оставил многочислено потомство и досега фигурира като родоначалник на английската чистокръвна верхова порода коне – жребецът Метчем (внука) и Эклипс (правнук) към които в настоящо време по мъжка линия принадлежат 85 % от победителите в надбягванията в света.

http://www.sudar-rb.com/indexhorse.htmlimage

дimageнесено на крилцаimageа 
                                               на жарптичката






Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. ema - :)
06.12.2006 12:00
Страхотна история! Май няма нещо, което да не те интересува:) Радвам ти се, наистина!
цитирай
2. pti - хехе
06.12.2006 12:03
абсолютно ;)
много любознателно 'дете' съм !!!!
Детектив по природа и наблюдател :)))
И аз ти се радвам ... ... ще се радвам още повече когато се усмихваш повече :)*
цитирай
3. amrak - :) мяумяу
06.12.2006 13:10
.. гледка укокорено :О хихи.. лелее каква история наистина.. и там, нещо много блестиии /мига на парцали/ .. Жарррр :)))
цитирай
4. pti - това е 8)
06.12.2006 13:13
защотоооо 8) сега си слушам хора на седемте ангелчета, гушнати в елхови иглички :)))))
цитирай
5. gabrielle - много интересна
06.12.2006 23:18
и вълнуваща история - дори и да не е съвсем истинска...
цитирай
6. lila - Няма пък!
07.12.2006 01:25
Искам да съм кон!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
цитирай
7. ady - Прекрасна история
07.12.2006 10:56
Благодаря, че я сподели с нас:)))
цитирай
8. pti - ;)
07.12.2006 11:05
Lila - въпросната порода Akhal-Teke, която споменах в началото е много подходяща 8) - коне с характер ... освен това и изключително красиви.. казват им golden horses :)))

Gabrielle, Ady, радвам се, че ви е харесала :)
цитирай
9. mmmmmmmmm - И на мен,
11.12.2006 16:00
и на мен и на мен и на мен :)))))
цитирай
10. pti - mmmmmmmmm
11.12.2006 23:48
дано ми остане повече време :))) да търся и други такива нещица.... ама пусто работа...

а такааа ми се ровичкааааа ;)

радвам се, че ти е харесала :)
цитирай
11. mmmmmmmmm - :)
11.12.2006 23:56
свари ни как се радваме на кончетата!
Уф и аз обичам да ровичкам,ама времето ми е враг...Дано някога се споразумеем да видиш ровичкане:))))
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: pti
Категория: Лични дневници
Прочетен: 754315
Постинги: 182
Коментари: 970
Гласове: 9058
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031