Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.10.2006 13:34 - ПРЕГРЪДКА ЗА ПАЛАЧА
Автор: pti Категория: Лични дневници   
Прочетен: 5060 Коментари: 12 Гласове:
1

Последна промяна: 30.10.2006 23:51


*Поезия, която те кара да мислиш

Георги Давидов не е от баналните поети, с които можеш да скучаеш. Нещо повече - стиховете му те ангажират изцяло, не можеш да ги прочетеш ей така, за отмора. От тях дори ще се измориш* 
/Стойо Вартоломеев/


image


Наяве

Сънувах, че бягам.
   От плен.
   През бодлива ограда...
Пълзях. По очи. Ще рече,
   че не можех да падам...
Бодливите телове
   станаха зъби. Човешки...
Надигнах се.
   Зъбите скръцнаха...
   Нямаше грешка.
Замахнах. Напразно! -
   Сънят е безплътен...
   Тогава? -

Човешките зъби
най-лесно
    душата
        раняват.



Беда

Обзема ме най-нелогичната тъга -
не мога мястото си да намеря...
Това, което другите реват сега,
аз вече просто съм изплакал -
                                                   вчера...

И днес едва ли бих могъл да бъда
                                                        чут -
гласът на истините ми е мъдър,
а вчерашните глухо-неми търсят
                                                      луд...
Така е. А дали така ще бъде?

Страхувам се, че отговорът тук е:
                                                      Да.
Като мъртвородено преустройство
или изобщо неродена свобода!
Но впримчва ли се ум
                               във вечни пости!?...

Мълчание дължа, но не минута - миг,
пред гроба на нечутите навреме.
А после - възкресен
                             от живия им вик,
сам общата щафета ще поема.

Защо? - Навярно, не за да се
                                              заблудя,
че моето съвремие е утре...
За истините най-фаталната беда
е да мълчат, а не да са нечути.


ПИСМО
(ДО ВСЕКИ МЪЖ)

Докосвал ли си със запалена цигара
                                             детелина?
На мен току що ми се случи -
               в ненавреме падащия здрач.
Листенцата си
           детелината молитвено повдигна
и с тях - като с ръце - прегърна
                           собствения си палач...
Земята се оказа
                    най-несигурната ми опора:
като пиян - поех
                       към бавещата се все още
                                              тъмнина...
Не питай нищо - с нов въпрос
                      на всичко ще ти отговоря:
Разлюбвал ли си влюбена за пръв
                     и за последен път жена?...



image


Орисници

Блондинката към мен
         "бич-можната" си смрад подгони
и на ухото ми
                      през подъл смях изграчи:
"До края на живота си
                            сълза да не отрониш!
Макар, че цял живот
                          душата ти ще плаче..."
Беснеех в люлката
                     (като невръстния Херакъл),
но само богоравни късат пелените...
Брюнетката
                (уви, и тя ми имала мерака!)
с бутилка - без мерак -
                                  целуна ми очите
и също на ухото ми (без смях)
                                 прокоби изстрел:
"Безбрежните мечти да бъдат
                               твой лош жребий!"
(По дяволите! -
               Тая сякаш също ме отписа...)
От нови, демонични бесове обсебен -
дори небогоравен,
                     голотата си разплисках...
"Оплискани" -
                     и трите хукнаха да бягат.
Но аз си спомних,
                  че от Рижата не съм орисан.
И (ненадейно влюбена)
                                 я спрях на прага...
С ръце от жар (ръце на мъж)
                         от "тайните" загребах.
Но "тайните" -
                     те бяха ледени висулки...
Как исках - не единствено на вид -
                                       да бъда бебе,
а люлката ми - най-обикновена люлка!...
Уви! И "разтопена" - Рижата отсъди
                                                  гласно:
"При всяка влюбена жена да си...
                                              самотен!"
... Гласът на спомена в реален вой
                          (без вълк) прерастна...
Подскочих в празното легло.
                                     Но до леглото
стоеше моят срам - с усмивка
                                   на лъжец в очите
той каза, че, изглежда просто съм
                                               сънувал...
Една невидима ръка
                               навън ме запокити
и... досега смеха на Истината чувам.


Живопис

Опитвам се да нарисувам
       най-грешната ( пред другиго) жена.
           Тя има взор на каеща се
                                            Магдалена...

Луна, кажи ми колко струва
            боята с цвят на тъмна светлина.
          Кажи! - Спестил съм вече
                                     цялата вселена...



Затвор

I
За пръв път "нелишените от минало"
                                                       жени
признават, че телата им са кактуси.
А аз съм се затворил
                              между четири стени -
подстригвам таралежа на душата си:
с това не коригирам
                                 генетичния си код -
разминах се (сред бял ден)
                                          с параноята...
Преситен съм (до втръсване)
                                   от лесния живот -
сред чуждите лица изгубих своето...

II
За пръв път "нелишените от спомени"
                                                       жени
си спомниха цъфтенето на кактуса...
С една глава се втурвам
                              срещу четири стени:
поне полу осакатил душата си -
след женското възкръсване
                            да тръгна като сляп...
Не вярвам, че ще разбера
                                            какво е то,
но зная, че за мен е по-насъщно
                                           и от хляб...
Сред чуждите лица ще търся своето.


Морето и ние

Магьосник - това е морето:
ту змей многоглаво - безсмъртен
(със смърт на плувци и поети),
ту нимфа с премазани пръсти
(те - черни, но бяла кръвта им)!
А ние магии не знаем.
И търсим морето с въпроси:
за бисера в мъртвата мида;
за гроба на рибите кости;
за химна, кънтящ в раковина!
А отговор няма. И няма!
...Морето съвсем не е нямо,
но ние за него сме глухи -
прибойните стъпки ни плашат:
душите ни просто са сухи -
животът ни значи е прашен...
Моряците плюят в магии!

Но само рибари сме ние...


Настояще
 на минало

Вкисвам се в някакъв бар -
         да чакам една алпинистка...
Някакъв лигав коцкар
        ме пита за стол. И се киска:
"Оня, Висоцки, умрял!" -
       изплюва го, сякаш до вчера
с мене ти тук си седял...
     Показвам му лакет. Треперя...
Хлесна инфарктен куршум
             и ти не се върна от боя...
Няма да хлъцна наум,
            че твоята смърт е и моя;
няма да клепам с очи -
          така да пророня сълзица...
(Жив си - не би ми простил!
         Нали, трубадуре на вица?)
Сядай - свободно е... Ром?...
      Защо ли те питам? - Моряк си!
...Нищо, че столът е хром -
      смъртта е облечена в "макси"
(скрива и кости, и стол...)
      Наздраве - за мъжката злоба!
...Нищо, че царят е гол -
       за нас той отдавна е в гроба;
нищо, че има войни -
       току виж, че някой забравил
как овдовяват жени,
         когато мъжете ( без слава -
славно) загиват на бран!...
      Какво "Отрезвително"?! Баста! -
Пътя "Одеса - Москва"
            (пардон: май беше обратно...!)
не самолетно - пеша
            ще минем...Това е! Накратко.
...Чувам как някакъв хит
         на твоята "Ноль семь" финала
лапва ( безсъвестно сит
      с Монблан-и по шлагерни скали);
слушам как мъдро мълчиш,
           а виждам, че ти си изчезнал -
в моите бедни очи
          се гърчат рок-дискови глезли...
Плащам. И тръгвам - към теб!
             Къде си в момента, не зная -
тръгвам към Руската степ,
          а тя... ще ни срещне! Пред рая.



за тези, които са стигнали до тук предлагам и още малко ..... от други :

Стяга ми шапката...





Тагове:   прегръдка,


Гласувай:
1



1. анонимен - ДеКуин:..
28.10.2006 14:01
Разтърсва, раздира ..
Благодаря ти
цитирай
2. tanque - птиченце,
28.10.2006 14:50
благодаря ти за това, обещаното си е обещано, нали:)
Особено много за Живопис...
цитирай
3. bambola - razkoshno
28.10.2006 16:01
blagodaria :))
цитирай
4. pti - Мхммм
29.10.2006 23:58
Ще разберат връстници, вероятно :))) 8) ...

А аз разбирам..., макар и както казваш, малко :)
цитирай
5. amrak - мм..
30.10.2006 01:25
прииска ми се да се гушна нейде
цитирай
6. pti - малък
30.10.2006 10:18
видя ли орела?
:))
цитирай
7. amrak - да..
30.10.2006 18:43
:) орел е
цитирай
8. amrak - овв ^ <
31.10.2006 23:17
отвян вятър вселена..
спира тук.. свири там
простира.. крепи.. увива
кога кога е.. какво кога е
бавно.. очи натежават..
спира.. всичко..
тишина полира..
цитирай
9. pti - бавно.. очи натежават..!
01.11.2006 00:16
тишината свири по лира, (като по ноти :) )
цитирай
10. amrak - ...
01.11.2006 07:04
гушшшш... като облачето малко в лъч на слънчето
:)
цитирай
11. candysays - Благодаря ти и аз...
01.11.2006 12:35
за тези стихове, pti! Силни са наистина! Някои мъже обичат да пишат (и) така... ;)))
цитирай
12. pti - ?!?
01.11.2006 12:48
Аз го познавах. Бегло. Сега като че ли повече..
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: pti
Категория: Лични дневници
Прочетен: 754364
Постинги: 182
Коментари: 970
Гласове: 9058
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031