Имах една колежка, която много обичаше да ме прегръща, целува и ей така много си ме гънчаше, дет се вика. Казвам това, защото по принцип е много сдържан човек и почти винаги внимава как изглежда отстрани и ..... т.н.
Та тя един ден идва на работа, усмихва ми се широко от вратата и с тихи, закачливи стъпки се приближава до бюрото ми. Аз я гледам и ме напушва смях, какво ли е измислила сега пък. Тя идва съвсем близо и бавно, и скришно слага нещо в ръцете ми, които преди това съм си събрала в шепи. 

Отварям си ръцете и .... виждам едно малко, симпатично камъче, седефено бяло, едно такова гладичко, много приятно на пипане. Гледам я питащо .... и тя ми казва, че трябва да си го нося непрекъснато в потфейла :))) , най-вече за финансите помагало. Един вид, няма да остане празен ПОНЕ (хахахах).
/аз не съм пристрастена към такива поверия, де ..... - нормално само :)/

До тук добре ...

След една седмица обаче ..... мен ме гризе любопитството, амааа много и почвам така отдалеко, .... искам да разбера историята, какво сега :)).

Малко предистория ...../така по никое време :)/
Тя е отгледана от баба си, и то не защото няма родители, а защото са се разделили и майка й се е оженила повторно , и .... и... иии.... новия мъж не е искал децатааааааа :(   /.... тя има и брат /

Съответнооо не се е виждала и много често с майка си/не го схващам това, амааааа :(  /. 
Но .... напоследък майка й започнала да й се обажда и като ееееей така решила да дойде да я види/тя е в друг град/. Та като дошла, след всичките чувства, дето са ги завладяли, обяснения/отчасти/ тя й е подарила две такива камъчета. Казала й, че специално искала да дойде да й го даде, едно за нея, другото да го дадяла на скъп за нея човек .... :)))).
Еми ето мe - избранницата, държа си го чинно половин година в портфейла и той не се изпразва, защото си получавам редовно заплатата и не се лекувам с шопинг терапии (хахахахаа).

Мислите ли, че това е всичко....
Е, който е прочел заглавието, едвааааааа лииииииии :))))

.....

Идва един ден леко така натъжена, директно се засилва към мен и без да се обяснява много ми казва:

" - Виж, можеш да изхвърлиш камъчето, ..... това е такава подигравкаааа  - аз се облещвам - ..... Отивам един ден до майка ми -продължава тя - , имахме път натам по работа и си викам, не мога да не се отбия за пет минути поне .... Обаче нея я нямаше тъкмо тогава, само прероденият ми брат беше там. Разменихме малко новинки, това онова ..... и тъкмо да си тръгна гледам на една етажерка една огромна, стъклена купа, ............ пълна догоре с такива съвсем еднакви камъчета. Питам брат си ... какви са тия камъчета, много красиви :))) . Той ми казва, че преди година строяли наблизо някаква къща и един камион донесъл някаква настилка ли, облицовка лиии,/няма значение/, ама като завивал, малко /към 5-6 кофи/ се изсипало на пътя"

Таааааааа .... това е историята.  :)))
Не съм го хвърляла камъчето си, ............ то просто някъде се запиля ......

ти е било подарено от сърце,аз бих си го потърсила.

обаче .... за мен вече то започна да носи друг заряд, на нейното разочарование от .... майка й

подари и камъче ти.

по-добе не го подарявай! То ще продължава да носи този заряд!

Според мен майка й й до е подарила с добро чувство. Когато вложиш смисъл в нещо то е такова каквото ти искаш. Дори да се кажеш че камъчето от съседния строеж е вълшебно...

тя е очаквала от майка си просто нормално човешко отношение, това за нея си е било една лъжа, която е трябвало да е "специална", а и щом така го е усетила, значи знае!!! .... за мен това има значение .....

не се изразих правилно подари друго вълшебно камъче от теб.

такива аз намирам постоянно и ги подарявам най-тържествено, но винаги казвам от къде са и какво МУ носят :))))

нямаше да си го нося с мен, а веднага щях да го изхвърля. Не, че вярвам е магии, но знам ли. По-добре подобни неща по-надалеч от мен :-)

Поздрави

магии :)))
Не вярвам майката ..... ама ....
Абе не еееее бееее, простоооо ако е била толкова .... да влага смисъл в тия неща /в см. истински/ едва ли щеше да си зареже децата ....