В началото на едно лято, тъкмо когато бях завършила 9-ти клас срещнах този  "безумен поглед".
Искам да уточня, че влагам НАЙ-положителен смисъл ........ , нещо като необикновен!

В родния ми град снимаха филм 8), а артистите бяха отседнали у съседите.

Тя беше най-интересния човек, когото бях срещнала дотогава. Учеше в Художествената гимназия .............. имаше "безумен поглед". Прекарвахме свободното си време често заедно, ходихме заедно на плаж, смеехме се .....
Партньорът й във филма беше и приятеля й в момента. Той не по-малко интересен според мнозина(не съм му фен) я гледаше почти захласното като мен. Тя изпълваше стаята, изпълваше я със звуци, с ширини, със свобода. 
Един ден докато си бях на терасата я чух да си тананика песента Un soir de pluie и завинаги остана там сред дъжда .....

Много исках да остане там ..... , но ... видях я по късно като водеща на едно предаване(стойностно между другото). Изглеждаше като подплашено кутре, като едно едничко на тоя свят, с очи отворени и искащи да открият нещото, нея, него, онова точното, ОТЧАЯНО искащи ....

Всичко това си е моя интерпретация.

Пак я видях - в друго предаване. Там беше като гост - завърнал се за малко от Америка известен българин. Беше успяла. Работеше по американски, организирано, стилно,.....,......,........... 
Не разпознах очите, а МНОГО ги търсих. Това си беше моя спомен и си го искам!




пп1 - но не ОТЧАЯНО
пп2 - Всяка сутрин ............. ме събужда с "Бонджорно принчипеса".

Сигурно съм й взела очите ...........