" .... И в чест на нашите най-изтъкнати гости, .. един танц, .. според европейския обичай да се танцува след вечеря.

Трябва да ви кажа Ваше Величество, че не съм правила това от известно време и, виждайки как вечерта започна толкова добре,
не бихме искали да я завършим с падане, нали?

Аз съм крал. Аз ще водя. 
Никога не съм танцувал с англичанка досега госпожо.

Нито пък аз със крал.

Искам да ми обещаете г-жо, винаги да казвате на краля какво мислите, без значение какво е.

Винаги съм го правила. ..... "

........... ..

 " .... Когато една жена, която има да каже много, но не казва нищо, мълчанието й може да бъде оглушително. ...."

    ........... ..

" .... Чудех се дали,
при дадените обстоятелства,
е уместно
кралят да помоли
Ана
за един танц.

Аз съм танцувала с крал и преди, ваше Величество.

И аз
..
с англичанка.

Досега,
г-жо Леоноуинс,
не успявах да разбера факта, че 
мъжът може да бъде удовлетворен само от една жена.

Бях само едно момче, но образът на баща ми, който държи жената, която обичаше, за последен път остана в съзнанието ми през всичките тези години.

Винаги съм се изненадвал каква малка част от живота е заета от пълните със смисъл моменти.

Много често те приключват още преди да започнат, въпреки че осветяват бъдещето, и правят хората, които са създали тези моменти, незабравими.

Ана пръсна такава светлина върху Сиам.