На Вашето внимание :

 разказа на Христина Стоева "Легенда за розата", който е публикуван в книгата й "Легенди за Българското Черноморие", Варна, 2000 г., ИК "Славена".

ЛЕГЕНДА ЗА РОЗАТА

Живял в Персия богат шах. Жена му умряла и останала прелестната им дъщеря, която била всичко за шаха - радост и утеха,
надежда и упора. Нейно любимо занятие било отглеждането на рози. В градината на шаха растели розови храсти от всички страни на света. Те изпълвали с аромат цялото пространство около дома и прогонвали тъгата, когато бащата отсъствал от двореца, зает със своите държавни дела или със сражения, които водел с многобройните си врагове.
Веднаж завръщайки се от победоносна война довел много пленници. Поискал да увековечи победата си и решил да построи джамия толкова висока, че от нейното минаре да се обхване с поглед цялото пространство на розовата градина. Обещал на майстора, който се справи с амбициозната задача за три дни да го възнагради богато и да изпълни три негови желания. Не се ли справи обаче - да го накаже.
Шахът бил много строг съдник и майсторите не се решавали да се заловят с трудното дело. Само един българин - изкусен строител в славянската си родина склонил да опита късмета си.
Започнал да изгражда темелите на джамията, но с всеки поставен основен камък усещал, че силите му намаляват и в отчаянието си виждал призрака на смъртта. Все пак не се отпуснал - през първия ден издигнал стените толкова високо, че до него достигнал благоуханният аромат на розата. Вдъхнал дълбоко и тя го изпълнила с неподозирана сила. А когато на втория ден видял и девойката сред разцъфналите рози и чул песента й, вече не се съмнявал, че трябва да преодолее умората си и да победи. На третия ден джамията била готова и от нейното минаре се виждала цялата прелест на розовата градина.
Но момъкът търсел очите на девойката, която му вдъхнала сили. Те говорели повече от това, което могат да кажат устата.
Шахът бил много доволен и попитал майстора кои са трите му желания.
- Първото - рекъл твърдо чернокосият българин - е да освободиш моите пленени сънародници.
- Да бъде - рекъл шахът и наредил тозчас да ги пуснат на свобода.
- Второто ми желание е да раздадеш толкова пари на сиромасите, колкото струва строителството на тази джамия.
- И това може - казал шахът и бил готов цялата хазна да изпразни, но да задоволи желанието на изкусния майстор.
- А третото ми желание - вече по-нерешително и със стеснение заявил момъкът - е да ми дадете за невеста момичета, което съзрях между розовите храсти в градината ви.
- Това не! Само това не! - извикал шахът, защото тази девойка била единствената му възлюблена дъщеря. - Хвърлете го в тъмница и го бийте, докато забрави това свое трето желание! - Заповядал разгневеният баща.
Волята на шаха се изпълнявала безпрекословно. За всички подчинени тя била закон, но не и за дъщеря му. Не че била разглезена или непокорна. Тя просто била влюбена. За първи път и много силно. 
Вечерта тайно се промъкнала в тъмницата, отворила портите й и заедно с любимия човек побягнала далеко, далеко към слънчевата родина на избраника си.
Пътят им минавал през пустиня - препятствие, което не било по силите на нежната девойка. Почувствала безсилието си, тя помолила напетия българин да вземе розовия храст, който отнесла от градината си и да го занесе в своята страна.
Напразно момъкът я молел да не го изоставя. Носел я на ръце, галел косите й, целувал ръцете й, но не могъл да я спаси от ледената целувка на смъртта. После плакал така искрено и жално, че розата се разлистила, за да прогони мъката, а нейните разцъфнали пъпки подканяли момъка да бърза и да я посади в своя роден край като го превърне в розова градина.
Така и станало. Между Стара планина и Средна гора момъкът засадил розата, а тя изпълнила цялото пространство на долината.
Нарекли я Розовата долина. Там и по цялата страна розата цъфти, 
прекрасно благоухае и гони скръбта, а с красотата си радва влюбените. 
Сутрин рано по цветчетата и листенцата на розата се появяват капки роса. Не, това не е роса, това са капките сълзи на двамата влюбени, които не могли да живеят под мирното небе на слънчева България и край приказните заливи на Черно море.

пропуснато .....  

29.11.2000г - Община Варна зала 37, 17.00 часа

Среща с Христина Стоева и новата й книга " Легенди и предания за българското Черноморие"

/нямаше как да съм там и аз, този ден НЕ ми беше (е) добър/



продължението по темата е от това местенце

 ;) -->  Седяхме бродяги