Прочетен: 8509 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 16.08.2007 09:44
*Pls..., не пропускайте края ;), заслужава си!*
Да се излюпиш райска птица - дали е привилегия, дали е заплаха, дали е мисия... имат като че ли някаква задача.. то дори се и вижда ;)
Както за дърветата, същото съм си мислила и за птичките, и за природата изобщо.
Ако бях пчела, щях да знам :) защо така ме примамва цвета на клонката... за да й помогна в опрашването, "прегазвайки" го с боси крачета,
ако бях птичка ;) щях да знам защо съм "нарисувана" с такава лекота и вещина от Създателя и ми е поверена дарбата да летя.
А така, сега... след като разбрах, че съм човек си мисля, защо дърветата и птичките ми се показват толкова красиви, та чак боли от толкова красота, умиляват и ме приемат в своето семейство. Много жалко, ако не успея(ем) да увелича времето и пространството създадено за тях, прекарано сред тях, подарено от тях....
Райските птици
Сведенията за откриването на райските птици са примесени с легенди.Първитe екземпляри са донесени в Европа на 6 септември 1522 г. от Пигафета - спътник на Магелан при околосветското му пътешествие.
Френският естественик Пиер Белон, който посетил Турция малко преди 1550 г., забелязал по шапките в султанския дворец невиждани пера, той предположил, че те са взети от феникса
- легендарната птица, която изгаря и се ражда отново от пепелта си. . . Вероятно това са такива пера или пера на райски птици: китайците са търгували с тях още преди шестнадесетия век. Индийските, китайските и персийските владетели украсявали с такива пера своите прически и дори конете си. Първото точно описание на жива райска птица е направено едва преди един век от английския зоолог Алфред Ръсел Уолъс, който през 1857 г. слязъл на островите Арое, на юг от Нова Гвинея.
С твърде поетично вълнение той пише за птицата, която е „малко по-малка от дрозд", описва горната част на перата й „засияла в цинобърночервено с нежния блясък на осветено стъкло", „металнозелената" лента, която отделя оранжевата гушка от бялото коремче, и накрай изключителната особеност: от опашката започват две пера, тънки като метални нишки, разделят се, оформят свод и завършват с извивки в бляскаво зелен цвят. Уолъс употребява названието царска райска птица, като превежда местния израз „буронг раджа" (цар на птиците).
В своето увлекателно описание ученият разказва как туземците си правят скривалища по дърветата, близо до някоя площадка, на която „танцуват" райските птици. Оттам ловците пускат стрели, завършващи с дървени топки, за да не повредят перушината. Понякога птиците биват улавяни живи с помощта на примки или лепило. По времето на Уолъс търговията с пера била силно развита. Тласкани от алчност, папуаските и малайските ловци прониквали в недрата на най-непроходимите гори и убивали птиците в момента, когато след промяна на перушината видът им е най-блестящ. По крайбрежията възникнали цели селища от арабски, майски, китайски и португалски търговци. Изнасяли се около 50 000 изсушени птички на година и по-голямата част от тях поемали пътя към парижките модистки и шивачки. Но като задоволявали суетата на едни и алчността на други, тези пера събуждали и интереса на зоолозите. Първоначално някои разновидности били познати само по перата, с които се търгувало. Организирани били научни експедиции. От началото на 1920 г. търговията с пера на райски птици е забранена. След като били на изчезване, сега те отново мирно се размножават. Известен брой птици са аклиматизирани на Литъл Тобаго (един от Антилските острови). Има и резерват в Нова Гвинея. Райските птици имат само един родственик и той е лишен от всякакъв блясък: гарвана
(...и все пак им е роднина)*
Най - некрасивите измежду тях му приличат, другите напомнят за него само с дрезгавите си крясъци, които никак не съответствуват на перушината им. Засега (1964г)* *са известни 42 вида райски птици. Всеки от тях има определено място за живеене - вътрешността на влажните гори, крайбрежните области или височините. Най-известни в Европа са голямата и малката райска птица. Те са с пухообразни пера, оцветени от бледожълтеникаво до оранжево, които се вдигат във внушителен кичур по време на „танца"; при полет тези пера падат меко около тялото. Мъжките птици се събират на някое дърво, разперват криле, изпъват шия, трептят с нежните си пера и като подхвръкват от клон на клон, създават впечатление, както пише Уолъс, че „цялото дърво е покрито с тяхната перушина, в едно безкрайно разнообразие на пози и движения."
Между по-дребните райски птици едни от най - красивите са червените (Paradisea rubra), с главичка и гушка лъчистозелени.
Перушината им е пурпурночервена, а дългите черни пера на опашката, като две нежни металически ленти се извиват и оформят нещо като стилизирана осмица. Като наблюдаваме грациозните им полети през тропичната растителност, можем да се попитаме за какво служи това великолепие, но именно опашката придава на райската птица облик на приказно същество. Наглед меки като коприна, опашните им пера всъщност са много корави. Те достигат 70 см дължина.
„Paradisea Parotia"
има кадифяночерен цвят, подчертан от бронзови, кехлибарени и смарагдови ивици, които бляскат под слънчевите лъчи. Този костюм е допълнен с коронка, съставена от позлатени или посребрени перца, изпъкващи ясно върху черния фон. Сред малайците съществува поверие, че който има късмет да срещне тази птица, ще бъде неуязвим от мълнии.
Най-малките райски птици често са накичени с най-странни украшения. Такъв е видът „Wilson".
Малайското му име е капала - круис" „глава с кръст".
Интересна е и „Semioptera Wallace",
наречена така по името на Уолъс, който я открил в 1858г, на остров Батжан и който забелязал, че крилете й, когато са разперени, наподобяват флагове. Нейното тяло е покрито с бронзово оцветена перушина, украсена с широка металнозелена лента около шийката. От две брадавички, разположени в основата на крилете, излизат четири дълги и стройни бели пера. Те могат да се изправят и да образуват прав ъгъл с крилете.
Фактът, че тези райски птици се срещат и на Молукските острови - на около 300 километра западно от Нова Гвинея, поставя пред науката въпроса, дали не са стигнали дотам в твърде отдавнашни времена, когато всички тези острови съставяли една суша. На островите Фиджи (към 3000 км югоизточно от Нова Гвинея) съществуват малки птички, които са смятани за райски.
Ако се потвърди това родство, орнитолозите ще трябва да отговарят как така горски птици, чието развитие несъмнено се е извършило в Нова Гвинея, са могли да прекосят океана. Може би все пак е вярно това, което са мислили холандците от XVI век - че райските птици могат да бъдат носени от въздуха на големи разстояния?Някои прелетни птици, например чаплите, използуват големите въздушни течения по подобен начин. . . Освен това изглежда, че някои новогвинейски екземпляри са се преселили в Северна Австралия, а някои от райските птици, развъждани на Литъл Тобаго, са прелетели през морската ивица до съседния по-голям остров. Но, разбира се, едно пътешествие от Нова Гвинея до островите Фиджи е много по-трудно.
автор КЛОД МАРСО
Не знам дали тази птица е райска, защото се е родила в "Рая" или заради необикновения си вид, но не само вида й е удивителен.
За онагледяване на думите добавям едно филмче, където може да бъде видян "танца" на Wilson.. На мен донякъде ми напомня за танца ми на елфче, но това е друга история :)))
Моме, цвърчи ти нещо в главата - знам лек - Силвестър!
Хората не са ми вълнуващи, освен един човек.. 8) затова пиша за роднини най-вече... или за музика ;)
/виз.днешния 16.08 постинг.. а и други по-рано :p/
23.08.2007 11:31
А нещо за алигаторите да ти се намира :)
23.08.2007 13:13
01.03.2009 16:24
26.10.2009 18:37